Но само за англоговорящите. Навсякъде, където се говорят и други езици, най-известният световен бирен акроним ИПА се произнася с А на края.
Много се спекулира относно „авторството“ и силата на първите ИПА, пътуващи по море 4 месеца. Първо, алкохолното им съдържание не е било твърде голямо – малко над 6%. Второ, нароченият за неин автор просто е държал около половината от индийския пазар (9000 бурета годишно) и от неговите докове са тръгвали шхуните, като често са взимали каквото е имало, включително есенни битер бири.
Има няколко подкатегории в стиловете на сериозните конкурси и ако можем да говорим за дългогодишна мода и фактор в бирената революция от края на миналия век до ден-днешен, тя има общ знаменател: ИПА.
Няма смисъл да се изброяват всичките, това би било остаряло само след половин година, но има и оксиморони като бяла (с мая и подправки като белгийска бяла бира), червена или кафява ИПА. Те са част от подстила „специални ИПА“, където влиза и появилата се в средата на второто десетилетие на този век белгийска ИПА.
Някои ИПА остават по-дълго в светлината на прожекторите – двойната, може би и заради една от най-търсените, Pliny the Elder на Russian River, кръстена на ботаника от римско време, класифицирал хмела.
Нерядко двойните и тройните ИПА са събирани в категория имперски. Първата двойна е сварена в 1994 именно от пивоваря и собственик на Russian River.
RIPA е с ръж и е любима на домашните пивовари, но е далеч от силния вкус на ръж в немските Roggenbier. Досегашните ИПА могат да бъдат и със сухо охмеляване, което от своя страна бива единично или двойно (DDH), поздравления за едни от пионерите и в България.
Кои са те, различно ли би било бъдещето на ИПА в сравнение с настоящето и имат ли край разновидностите ѝ? Доставете си удоволствието да разгръщате хартиени страници с възможните отговори, миризмата на печатарско мастило лесно ще бъде преборена от тази на хмела от любимата ви ИПА в другата ви ръка.