До появата на Международната трапистка асоциация през 1997, множество пивоварни в Белгия лансират своите „трапистки“ бири, макар че от 1962 нямат това право. По дефиниция, сега само трапистките манастири го имат, като не всички притежават шестоъгълния знак „автентичен трапистки продукт“ на бирите си – ако същите не са произведени на тяхна територия, под наблюдението на монасите.
В долната галерия показваме по-голямата част от представяната като „трапистка“ бира, в някои случаи на съществуващи до днес пивоварни, в други – на затворени.
По-особен е случаят с един трапистки манастир във Франция, в градчето Диу до Лоара. Sept-Fons съществува и до днес. Възстановен е като трапистки след завръщането в 1816 на изгонените от Френската революция в 1791 монаси. В 1925 част от тях се преместват във възстановения трапистки манастир в Орвал, където малко по-късно започва варенето на една от най-любимите трапистки бири.
В 1887 започват да варят бира в собствена пивоварна под напътствията на Дом Себастиан. За съжаление, районът е винарски и въпреки, че както виждаме е била предлагана чак на 380 km в Коняк, пивоварната затваря, но можем да подозираме, че настанилите се в Орвал нейни монаси с нещо са допринесли за решението oт 1931 там да се вари бира…
В 1868 монаси от Sept-Fons основават La Trappe в Шамбаран, което е на 300 км от тях. В 1903 антиклерикални закони гонят монасите, някои заминават за Бразилия, но се връщат в 1927, изненада, къде? В Орвал! Струва си да се отбележи, че докато са в Шамбаран, няколко години по-рано от Sept-Fons (в 1872) започват да варят бира, първоначално с горна, впоследствие – с долна ферментация. Когато си тръгват, почти 20 години рецептата им се вари в съседен Ройбон под името Brasserie de la Trappe de Chambarand. Дали имат някакво отношение към пивоварството в Орвал, можем само да гадаем. В момента манастирът е женски и е известен със сиренето си, разбира се – трапистко.
Друго известно и до днес трапистко френско сирене е това от Мон-де-Кат, чиято бира в момента се прави в Шиме и въпреки това, може да се нарече трапистка, но не и автентична. А в действителност, още в 1848, година преди да построят сиренарницата си, монасите са имали вече пивоварна. По стандарите на онова време, бирата се е водила, поне в рекламите си, като не-алкохолна.
Kраят на 19-и век може да бъде отбелязан с появата на няколко други опита за пивоварна дейност във френски трапистки манастири, като започналият в 1877 и продължил само 5 години такъв в Касаня (Гар), както и в два други, от които за съжаление нямам нито артефакти, нито писмени следи като доказателствен материал.
Досега разглеждахме френски трапистки манастири с несъществуваща вече пивоварна. В повечето случаи има наслагване на икономически и защо не – геостратегически фактори, които правят възможно разцвета на траписткото биропроизводство малко по на север, оставяйки французите на винените и вървящите с тях сиренарски традиции.
Но преди да отидем в „комерса“ на т.н. „трапистки“ в Белгия, за отбелязване е случаят на новоприета австрийска трапистка пивоварна с автентичен продукт – Engelszell, която в миналото си е била просто „клостер“. Манастирът е от 1925, въпреки, че на стари подложки има две други дати, 1509 и 1590:
Предполагаемо, бирата се е варила извън стените му – със сигурност е имала склад в Линц, както е видно при първата бутилка. Но дали варките са били в затворената в 1953 Ламбах Щифтс, където също е имало нейно „bierdepot“, можем само да гадаем. Не е ясно, след оттеглянето на последните останали монаси към края на 2024, дали производството им ще остане, но дори и да остане, едва ли ще е с шестоъгълен знак, подобно на белгийския Achel:
Там бях месеци след откриването на микропивоварната в манастира, но това не значи че по-рано бирата им, варена в Уугхарде, не е била наричана „трапистка„. Сега, нищо че е варена на място, поради липса на монаси, вече е само De Achelse Kluis.
Aulne (Аbbaye d’Aulne, A.D.A.) като абатство е разрушено по време на Френската революция в 1794. Стените му са запазени и до днес, едноименната бира („трапистка“ и „абатска„) се е варяла от две несъществуващи пивоварни, после – коледната и бялата им бира – от филиал на Хайнекен, сега наличните са от Val de Sambre и са достатъчно пивки за цената си в големите вериги.
Pick по-скромно се е отбелязвала като „тип трапистка“ от несъществуваща днес пивоварна в Брюксел. Подобни претенции заявяват от друга несъществуваща пивоварна във Ватерло (Стрепи-Бракени).
До 1966 съществува малцерай-пивоварната в Дур, провинция Ено, където незнайно защо представят Рубенс също като „тип трапистка“ бира. По цвета съдим, че е double.
Ето и тяхната Double Moine. Как ли биха реагирали съвременните дами, ако им се предложат „двама монаси“, при положение, че за господата е „vieille saison„, богата на витамини В и С.
В същата провинция, до 1958 има 2 варианта „трапистинска“ – „луксозна“ и „много силна“, от пивоварна Renaux в Гран-Рийо. На техни подложки и етикети отчетливо е напомнено „да не се сервира ледена“. Надписите в долната част, че „укрепва белия дроб“ едва ли са нещо повече от заигравка със симетричните надписи с името в горната част.
Един от синовете на основателите възражда за кратко семейния бизнес в 1964, неговата дъщеря се включва в 1995 и вари тяхна бира в 2005, успоредно с търговията с вино и организацията на винени и бирени салони. От 2022, бизнесът е поет от единия от правнуците, Франсоа.
Явно увлечението по трапистките бири в провинция Ено (там е Шиме) е не по-малко от това по „здравословното“ им пиене. Затворената в 1967 Потвен-Сент Арну (Жемап), определя стаута си като „лекуващ слабите и предпазващ силните“, а единият от белгийските бирени светци е лик на „трапистката“ им бира.
Жюме е в района на Шарлероа, също част от провинция Ено, която разглеждаме от известно време. Пивоварната им Койет затваря в 1951, а техните Трап‘ са цели три вида: ейл, силна и мартенска.
Witkap вече не са „трапистка“: от края на 70-те до днес се варят в Нинове, като първата им пивоварна в Брасхаат (Drie Linden/Verlinden) затваря в 1979. Да не забравяме, че те правят преди почти век първата трипел.
Но отците не са само с бели качулки и от лимбургската Смеетс (затворена в 1970) отговарят на „белите трапистки“ с „кафяви трапистки„. За разлика от „белите“, вече отдавна са забравени.
Поне до 1986 е съществувала антверпенската Де Херцог, произвеждаща „Trappistiener Sanctorum„, от която са останали за спомен чаша и подложка.
Пак в Антверпен, до 1936 съществува пивоварната Cordemans, а след фалита ѝ, синът, Фердинанд поема Der Abdij в антверпенския район Кил, които предлагат собствена „трапистка“ бира.
Оставаме в Антверпен, където до 1999 съществува пивоварната Villers, поела от съседската Van Assche производството на „трапистка“, прекръстена впоследствие на „абатска“.
Явно Антверпен (както и Ено) – поради близостта на Вестмал, също е район, където винаги интересът към „трапистки“ бири е позволявал всякакви предложения, каквото е и Бруно на затворената в 1970 Бейренс.
В Източна Фландрия е останала една „трапистка„, днес продавана за „абатска“ (Борнем) в кутия с други 5 на Ван Стеенберге (бивша Биос) в немска дискаунт-верига на добра цена.
До 1956 представяната като „трапистка“ Beaulieu се е варила в затворената тогава пивоварна Наус-Паувелс в Оуденаарде. Към 1961 виждаме, че същата бира и прилежащите ѝ атрибути (включително телефон) вече се вари в недалечното (5 km) Етихове. Самото абатство Beaulieu е по средата между Етихове и Оуденаарде и податките за създаването му като женски метох са от малко по-късно: 1290.
В Източна Фландрия (отново), към края на 50-те се прави още един опит за уподобяване на „трапистка“ бира – Vader Abt от затворената отдавна семейна пивоварна Верхофстеде в Ниеувкеркен-Ваас. С това приключваме с провинцията, съседна на най-фамозната истинска трапистка, Вествлетерен (Западна Фландрия).
В посветената ѝ глава в книгата разглеждаме отношенията ѝ със съседната пивоварна във Вату, където под името Сикстус се варят трапистките им бири. Ето и един поглед върху подложките, сочещи и двете места като „родни“. Знакът със звездата и кръста е на Вату.
Липсва, както виждаме и уговорката, че бирата е трапистка, за разлика от подложки на самия Вествлетерен. Но ако има градче – „шампион“ с цели две „трапистки“ марки, едната от които, както видяхме е с покритие, това е Вату.
До днес те произвеждат прокламираната навремето като „трапистка“ Kapittel, по-рядка срещаната, но с превъзходен местен хмел „Popperinge hommel bier„, за която говорим в книгата, като доскоро правеха и „абатски“ под името „Пивоварна Капител„.
Манията по „трапистките„, както установяваме и в други провинции с истински трапистки манастир-пивоварна е не по-малка в Западна Фландрия. Разрушеният, както повечето подобни манастири след Френската революция в 1796 цистерциански манастир Тер Дуйнен (букв. „на дюните“) също е в основата на опита за „трапистка“ бира на затворената в 1969 Стасехем в Харелбеке. Като „абатска“ тя се вари от майсторите на „розовите слончета“ Хюиге-Меле. В наши дни, в самото Стасехем, на 4 км от Харелбеке вече има нова микропивоварна-ресторант, без връзка със старата.
В същата провинция е Ингелмюнстер, за чиято пивоварна Kasteel говорим в книгата. Малко известно е, че и те не устояват на „траписткото“ изкушение за една от бирите им. Още повече, самото абатство е „дъщерно“ от 1175 на горецитираното „Тер Дуйнен“ и има неговата съдба – и то е разрушено в 1796 от Френската революция, за която става дума нееднократно в главите, посветени на трапистките манастири по днешните белгийски земи, създадени от бягащи от революционните пламъци монаси.
От другата ѝ страна е Фламански Брабант, където затворената в 1979 Серкел (производители на представената на друго място в книгата Гилденбиер) дават тяхна интерпретация на т.н. „тип трапист„.
Капачката при заглавието е от затворената в 1963 Ван Велтем, отново във Фламандски Брабант. Едва ли е случайно, че затваря година след забраната каквато и да е бира, варена извън трапистки манастир да се именува „трапистка„.
В същата провинция (Неерийсе, близо до Льовен), затворената отдавна пивоварна Св.Петър/Бруфаертс не е чужда на тенденцията, че „трапист“ продава по-добре.
В съседното (8 км оттам) Оверийсе, пивоварната Лотвоет (собственост на Артоа от 1954, затворена в 1980), вари до 1977 Леф, също представяна като трапистка. Е, вече отдавна не е. А Артоа е част от гиганта АБ-ИнБев.
Тези три „трапистки“ пък са дело на съществуващи и проспериращи до днес големи и средно големи пивоварни групи, Дювел, Сили и Хет Анкер. Разбира се, марките отдавна не са част от асортимента им.
При посещението ни на последната по време на Brussels Beer Challenge в Мехелен в 2018 нямаше следа от Кардинал, но на базата на Gouden Carolus вече бяха дестилирали първия белгийски сингъл малц.
Вместо финал – в 1869 се основава трапистки манастир в Баня Лука, днешна Босна и Херцеговина, част от т.н. „Република Српска“. Още с идването си трапистите строят водна електроцентрала, пивоварна, сиренарница, както и училище и сиропиталище. След идването на комунистите на власт, пивоварната започва да произвежда пиво „Нектар“ по рецептата на „Трапистичко“ от 1873. Голяма част от братята отиват в Енгелсцел, за който стана дума по-горе.
Самата Банялучка пивара е национализираната трапистка такава и е изградена върху траписткото гробище, твърди пред микрофоните на ВВС брат Томислав, единият от двамата останали братя към 2022. „Траписткото“ им сирене, разбира се, няма запазен шестоъгълен знак, защото се прави в близък млекозавод.
Това е засега ситуацията с не-трапистките, представяни като „трапистки“ бири, както и с други, истински трапистки, които или вече ги няма, или не са били толкова последователно представяни като трапистки. В интерес на истината, първата Орвал си е била представяна просто като Абатска:
