Нерядко в книгата и в сайта се обръща внимание на някои функции на бирата, допълващи една от основните ѝ – тази на „социален лубрикант“. Още в 1843 в Единбург приятелска компания (писателят и художник Джеймс Балантайн, вляво; д-р Джордж Бел, в средата; фотографът и художник Дейвид Октавиъс Хил вдясно) се снима пред чаши локален ейл. Кадърът се пази в Националната портретна галерия в колекцията фотографии на Хил:
Както музиката, базирана на 7 ноти, така и бирата, с минимум 4, може да ги комбинират до безкрай. Не може да си в кръчмата, където Винисиуш де Мораеш и Том Жобим зяпайки красавицата Пиньейру ѝ посвещават „Момичето от Ипанема“ и да не си с отдавна позната и обичана „медена“ бразилска бира:
За богатството на музикалните и бирените палитри, както и за възможни техни съответствия и съчетания – в нарочни подкасти, към които ще намерите QR линкове в книгата.
Тук предлагам различен тип слушане, нещо като съчетаване на бирени и музикални стилове, без никакви претенции за изчерпателност, още по-малко за дефинитивност.
Музикалната, дори концертната концепция на книгата ми позволява волността да предложа специална за мен музика, но не като фон за дегустация на някоя специална бира. Понякога нещата могат и да са контрастни, понякога са допълващи се.
Най-голямата част от световното население пие светла бира тип лагер/пилз, но не очаквайте нито немска, нито чешка музика по този повод. Да, блуз и рок винаги са подходящ избор в бирените барове по цял свят, но ми се ще да обърна внимание на феномена връщане към истинския пилз, така труден за направа, особено от по-малки производители. На такива успешни опити, включително ИПЛ, посвещавам новите проявления на безспорни любимци като Бийтълс, Ролингстоунс, Дейвид Гилмър, Марк Нофлър с последните им засега продукции, както и на учудващи версии на Дайър Стрейтс, Лед Цепелин, Дийп Пърпъл. Един лагер/пилз се изпива средно за 10 минути – колкото три песни. Представете си, че сте на място, където да споделите с близък човек една бира за срещата и една за обещаната следваща. Третата, както и музиката, са от мен.
Aко се върнем към времената, когато на много места не е имало голямо стилово разнообразие на бира, да не говорим за Сухия режим в САЩ, подходяща разходка във времето ще бъде тази с най-популярната тогава музика, включително в т.н. speakeasy, където музикантите са били поръчвани и заплащани от собствениците, свързани по един или друг начин с, хм, доставчиците на бира, примерно от Канада. Сега мейнстрийм е почти обидно – както за бира, така и за музика, но зората на джаза – суингът с големите оркестри – макар и след залеза им – е наречен така, в противовес на появилия се би-боп. Това, че немска шварцбира нарича миксовете си бибоп лично за мен е необяснимо, добре поне, че изписването не е оригиналното bebop, а фонетично – Bibop. А производителите на браун ейла Sweet Georgia Brown гордо се заявяват: „Sweet Water Brewing Company Don’t float the Mainstream“. Затова и плейлистът ни „В бирено настроение“ дава и три актуални прочита на стандартите от преди почти век.
В следващите две големи бирени категории ще се придържаме към контраста като една от възможностите при комбинирането на бира с музика. По-тъмните лагерни бири като мартенска/октоберфест, виена лагер, шварц, бок биха се чувствали прекрасно в слънчев плейлист с доминиращи дамски вокали като този.
Понякога визуално нещата изглеждат така:
Английските ейлове с относително лекото си тяло и алкохолно съдържание, както и сесийните бири рядко са обект на подобни сбирки – тяхното място е в пъба, в комбинация (за връстниците ми), с леки хитове от младите ни години като „Easy Living“ и „Waterloo“ – оригиналът! Не се срамувайте, че винаги сте си падали по Агнета. Плейлист за всички, които не усещат как бързо летят бирите/годините.
Колдплей, но и Юритмикс, отварят настроение за още saison/farmhouse ale/biere de garde. Други сезонни като pumpkin ale само ще се радват на Шаде (Smooth Operator), а всички нефилтрирани подобни – на живите изпълнения на Куин и на Брус Спрингстийн.
Все пак, ако е удобно, да избягваме буквализми като коледни и други зимни бири на фона на Джингъл белс. Samiclaus не е добра идея да се отпива под ритъма на Santa Claus Is Back In Town. Колкото по-силни са подправките и по-плътно е тялото, толкова по-далеч към корените трябва да се връщаме. Разбира се ако ни подарят De Dolle Stille Nacht, да не забравяме и едноименната ѝ песен.
И понеже неусетно се прехвърлихме на територията на високо (горно, връхно) ферментиралите бири, да си представим сравнително прохладните северни лета със съответните им wit, weizen, weisse. Бийтълс никога няма да ви изоставят, нищо, че първите им 10 000 часа еженощен труд в Хамбург са били къпани в не толкова софистицираните пилзове Астра, Холщен и подобни Фленсбургер-и.
В добавка към пшеничената мекота не вреди и малко Бий Джийз от пре-диско ерата им, както и Хари Белафонте в допълнение на банановите нотки в немската мая. Ако се върнем към корените на wit – „флагманът“ им отдавна е световен хит, като „The Winner Takes It All“, версия Карла Бруни. За отличната комбинация на Шнайдер – ТАР 5 „хопфенвайсе“ – знам, че води до пристрастяване и повтаряне на поръчката – круунърът Марио Бионди знае какво e Felicidade. Както виждате, чувате, вкусвате – съвсем друг плейлист.
Някои със сигурност ще предпочетат Бийч Бойс с Анкър и подобни Калифорния комън ейлове, за тях имаме и The mamas and the papas с California Dreaming и разбира се, Де-Фаз, и Бебо Бест. Ийгълс с преработката им на Танатос палас хотел на Франсоа Мориак в Hotel California решително нямат място в компанията на стийм-бирите. Плейлистът може смело да се ползва, заедно с Жан-Мишел Жар в китарната версия на Ханк Марвин от Шедоус, както и самите Шедоус на живо, контрастиращи с въздушността си на всички пушени шедьоври на твърде земната Шленкерла.
Умело стигнали до новото нормално – ИПА във всички варианти (дори и милкшейк) – тропическите им нотки отлично си пасват с влиянията на босата на двете полукълба в последния над половин век. Внимание: последното парче с отвратителен звук не е на Студио 5, а на Милчо Левиев с флейтата на Симеон Щерев. Хубав звук може да се чуе тук.
Отивайки до империъл портърите/стаутовете, включвайки към тях и квадрупълите с добра възможност за остаряване, бихме намерили съответствие при прогресив-рока от вчера до днес. А уникалната Утопия на Сам Адамс си има едноименен музикален еквивалент с Goldfrapp. Но това е огледалната, контрастна страна на плейлиста с Air, GoGo Penguin, St Germain’s Rose Rouge by Georgia Smith…
Пастри-стаутовете и остарелите в бурета от ром/уиски биха си отивали с Буена Виста Сосиал Клуб, Виеха Трова Сантягера, Тито Пуенте и Селиа Крус. Част от тази музика е позната като de ida y vuelta (букв. двупосочна, отиване и връщане). Плейлист с изненади, все пак.
Белгийските ейлове – светли, трипъл, стронг, както и повечето дубъл, заедно с повечето трапистки (без Орвал) са еманация на хармонията и само биха изпъкнали в компанията на добри съвременни прочити на предкласика и класика (от Вивалди и Бах до Сати и Шостакович).
Оставям поне петгодишния Орвал за Lookin’Up на Мишел Петручани. Кантийон е сходен по структура на импровизациите на Кийт Джарет, най-вече препоръчвам над 5-годишните бутилки с Кьолнския му концерт. Кюве Рене на Линдеманс и Мариаж парфе на Боон съответстват като бленд на Ритърн Ту Форевър, макар и да противоречат на заглавието им No Mystery. Барел ейджед 3 фонтейнен и останалите в бурета от шери или порто – пак в компанията на Чик Кърия, но или с Боби Макферин, или със сайдмените на Пако де Лусия Хорхе Пардо и Ниньо Хоселе (Spanish Heart band). Най-дългият плейлист за най-продължителните наслаждения.
По-новите стилове, също безкрайно любими и интересни за pairing с музика са Италиан грейп ейл и бразилските Катарина Сауър. Паоло Фрезу соло, в дуо с Омар Соса, Ришар Галиано и Петра Магони с Феручо Спинети, не бих ги изпуснал никога в първия случай. Жобим-Жилберто-Стен Гец съответстват напълно във втория. Тук са и ще останат.
Тези упражнения по стил са добра предпоставка за търсещите музикална образност на по-редките берлинер вайсе, гозе, гродзиске, лихтенхайнер, pre-Prohibition, сахти. Първата зависи с какъв плодов сок ще е смесена, но е добре да не се пропуска Blueberry Hill. Вариант за втората и третата би бил Джино Паоли (Sapore di sale). Третата и четвъртата съответстват точно и на някоя версия на Smoke Gets In Your Eyes. Конкретният пример на портър от ерата преди Сухия режим дойде с името си Cole Porter. Night and Day? Защо не с Лейди Гага и Тони Бенет! На хвойновото сахти, на цветната/билкова серия на Ромбус и на спайсвайсето на Ванката (Фрик’с) смело бих заложил върху Георги Корназов с последния му опус „Reminiscences“.
Отскоро някои конкурси молят членовете на журито да си дават музикалите предпочитания, които събират в плейлист, с който се озвучават моментите извън чистата дегустация.
Не бих казал (противно на някои емпирични изследвания), че хеви или дори хардрокът биха повлияли на рецепторите, но когато дегустираме за удоволствие с приятели, при избора на музика в този момент, по-скоро се съобразяваме с подбраните бирени стилове и органолептиката им.
Това е колкото индивидуално, толкова и споделено преживяване. Споделете плейлистите си с нас, със сигурност ви чака подарък от Дюкян Меломан.
Когато има въпроси, има и отговори. Три дами в БНР знаят какво и как да питат:
Лили Големинова (Радио София) – Има ли бира за всеки момент и случай? (7.8.2020)
Люба Константинова (Програма „Христо Ботев“) – Какво отличава бирения сноб от бирения почитател (23.04.2020)
Петра Талева (Програма „Христо Ботев“) – Езикът на бирата и бирената капачка (23.5.2017)
А ето ги и господата, там, където им е мястото – в Радио „Тангра“ (от 37:30)
Включването на белгийската бира в Световното нематериално културно наследство бе повод да представя с видео и с разказ в Бинар Люк де Радемахер, бирен писател, издател и организатор на един от най-престижните световни бирени конкурси, където имам честта от десет години да съм член на журито.
Някои тайни за наливане на Орвал и не само – в приятелския ни лаф със София лайв.
В едноименния клуб пък приятелят ни, френският пианист Паскал Невьо („уличният Кийт Джарет“) импровизира докато дегустирахме лайв:
Изборът на бира за слушане е като изборът на приятели – да можем да ги слушаме, както и те нас. Като Дъглас Мерло – технически директор на най-големия бирен конкурс в света – този в Блуменау, Бразилия:
В 2024 участващите бири бяха 4147. Когато бях там за последно в 2022, бяха малко по-малко, но бяхме повече съдии (106), а знамената ни нямаха нужда от пилон:
Винаги може да има разговор, който да води нанякъде. Дори и с българския chat.gpt – далеч по-съдържателен и допълващ, макар и невинаги с проверена и точна информация. Пробвах го след завършването на книгата и останах със смесени чувства. Имаше доста отговори, грешни откъм конкретика, но след уточнения се доближават максимално. Българският изкуствен интелект, за разлика от някои естествени, се извинява за объркването и благодари, че посочваш грешката – нали непрекъснато се самоусъвършенства. Има теми, в които направо си измисля „факти“ и такива, където се задоволява да е по-повърхностен (джаз и бира например). Доколко може да му се разчита, е по-скоро въпрос на нюх.
