В главата за изкуството загатнахме някои от художниците, с отношение към бирата. но има и такива, които са използвани в бирения маркетинг векове след смъртта им. И други, които в наши дни не само, че нямат нищо против да превърнат любимото си питие в произведение на изкуството, а и обратно – тяхното произведение да бъде заплатено като продаващо по-добре самата бира.
Повърхностният поглед върху следващите примери няма как да не обособи два периода, когато бирата е, ако не в центъра на вниманието на художниците от съответните школи, поне неразделна част от техните сюжети. Фламандската школа и импресионизмът – за тях иде реч.
Ето една малка галерия с любимото питие от преди Рембранд до след постимпресионистите. Започваме с нещо малко, но може би първо като запазено изображение в Германия на процеса на правене на бира. Годината е 1388, книгата – „Хроника на Конрад Мендел“, миниатюрата – „Монахът-пивовар“:
Хронологично следва витража на катедралата в Турне (днешна Белгия), датиран около 1490. Калибрирането на бирените бурета е сериозно и със сигурност, богоугодно дело:
Горе-долу по същото време, в една друга катедрала, в Леон (Испания) дърворезба с хмел съвпада с идването на фламандските пивовари, съпровождащи император Карл Пети, станал за Испания Карлос Първи. И до днес най-много хмел в Испания се произвежда в същата провинция.
Иначе в живописта, началото тук е с Албрехт Дюрер (1471-1528), когото освен в посветените му Lost&Found Dubbel (Lost Abbey-с негова картина в етикета по-горе) и Patricier Pils, откриваме и в посветената му в Нюрнберг кръчма „При Дюрер“:
Adriaen van Ostade (1610–1685) го откриваме в един малък, но много ценен музей в Хага, Mauritshuis. Цигуларят свири пред, според мен, кръчма, чийто собственик с голяма (непрозрачна) халба (бира) се наслаждава на съчетанието бира/музика:
Горе-долу по същото време (1640-50) е датирана творбата на Давид Тение (Лувър), погрешно представяна понякога като „Пияч на вино“:
Към 1656 е датировката на „Сводницата“ на Вермеер, където питието на доволния клиент няма съмнение, че е бира:
Петрус Ставеренус (1604-1684) дава доста дълго име на творбата си, от което първата част поне според мен е достатъчна – „Алегория на вкуса“:
Джордж Морланд неслучайно дава името си на отлични английски ейлове в наши дни с девиз „Артистизмът в пивоварството (Грийн Кинг). Още в 1791 Морланд рисува „Пред вратата на пивницата“:
Хокусай (1760-1849) едва ли има нужда от представяне. Няколко пъти японския бирен гигант с добро европейско присъствие Асахи се обръща към неговото творчество като имидж на бирите си. Началото е с обикновен пилз, но в 2020 „рецидивираха“ с ограничената, отлежала в малки бурета серия, посветена на рисувания и от него Фуджи:
По времето, когато в Япония се заражда Асахи, във Франция набира скорост Brasserie de la Meuse, просъществувала до 1966, но оставила ярки следи в ар нуво плакатите си, дело на двама чехи – Людек Маролд и далеч по-известният Алфонс Муха:
Моделът, символизиращ чистата вода на бирата (според местния Музей на бирата) инспирира и швейцареца Марк-Огюст Бастар:
Но, вече и като символ на свободомислеща дама (пак според музея), и Фон Робер:
След изкуството на рекламата, обратно при обещаните в началото импресионисти. Дега рисува не само балерини, а и работното им място с дъх на бира:
По същото време твори и Мане – един от художниците, които нямат спиране в бирената тема. От биропийците, до барманките:
Барманката на Мане (1882) е експлоатирана в наши дни като визия на бира, а самият сюжет е пресъздаден в 1954 от Джон Брак (1920-1999):
Жените и бирата са сюжет и при Ван Гог с неговата „Дама с бира в кафе „Тамбурен“ (1887):
Началото на „синия период“ на Пикасо е белязано от потрета на неговия приятел Хауме Сабартес.
Няма доказателства, че е нарисуван в любимото им, отворено и до днес „4-те котки“, но е доста възможно да е така – Пикасо им е илюстрирал първото меню. Който е бил там знае, че това е било по същото време и място, рисувано от Утрийо и Рамон Касас, работил преди това рамо до рамо с Мане в Париж:
Кубистът Хосе Викториано Гонсалес-Перес, известен като Хуан Грис, рисува в 1913 „Чаша бира с карти за игра“:
И отново Пикасо не му остава длъжен година по-късно, като римува спатиения ас с бирата Bass. За китарата, цигулката, кларинета (е, и вестника) говорим не само в главата за джаза и бирата:
Експресионизмът също не страни от бирата – в 1924 Марсел Громер същу рисува биропийци („Les buveurs de biere“):
Ето и обещания Норман Рокуел – американският „критически реалист“:
Бохемката Фрида Кало е обичала бирата Bohemia, с която дори е готвила на Диего Ривера. Той, от своя страна, още докато е бил в Европа се е автопротретирал с бутилка и пълна чаша бира.
В 2010 Хайнекен-Мексико ѝ посвещават специална бира и организират конкурс за млади художници, вдъхновени от Кало. Успехът е толкова голям, че в 2013 се повтаря серията на Bohemia, посветена на Кало.
Следващата снимка е на една от участничките в конкурса:
Едно актуално име в света на дизайна, Кристиан Лакроа, споделя: „Бирата е с мен като съм сам или с компания, в малките моменти на релакс в ежедневието. Когато ми предложиха от 1664 (Кроненбург) проекта да облека бутилките и чашите им, на момента се почувствах вдъхновен„:
Родената в 1965 Никол Айзенман и серията ѝ от 2007 „Biergarten“, доста повлияна от импресионизма и най-вече Реноар (Бал в Мулен-дьо-ла Галет, 1876), в сайта на Сотби е оценявана между 500 и 700 хиляди паунда. Може да ги инвестира в микропивоварна, ако иска:
